* * *
600
0
0
Безпаметна като утро,
желана като рефрен,
пристъпвам боса и дишам
озона на новия ден.
Още росата е дива,
ароматът й на мечта.
На глътки ще я изпия,
да стигне до вечерта.
Ако приседна на сянка
след изгрева изтомен,
копнежът ще е предаден
от залеза близо до мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
