* * * *
* * *
Когато попиташ някого как е, чуваш ли отговора?
Пепинка ("Бавен танц")
Усмивката е само връхна дреха,
през някой тъжен седми ден ушита.
Трошица вяра. Някаква утеха,
че някой чува, след като попита
”Ти как си?”
... Как съм?
Вия всяка нощ
далече от очите на сина ми.
Ти каза най-баналния въпрос,
но думите след него, всъщност, чу ли?
Куцукам бавно в делника си тих
(все още коленете ми са слаби),
прочитам вечер някой кратък стих,
а после пия чай против кошмари.
Напразно.
Но самоуспокоирелно
усмивката си в утрото обличам
и как съм някой пак ще ме попита, но...
няма да чуе аз какво изричам.
Задрасквам във ума секунди, дати
като осъден в своята килия,
което пак напомня ми за брат ми
и пак срещу небето тъжно вия...
Аз как съм?
Трия мокрото лице.
Последната утеха ми е Господ.
И хлипайки, с премачкано сърце,
молитва ужким шепна, а въпросът
”Защо?” ”Защо?” ”Защо?” ”Защо?” ”Защо?”,
като камбана в мислите отеква.
Разкъсано е моето гнездо.
... И спомням си за майчината клетва.
Но... извинявай, ти попита как съм.
Един въпрос, зададен хаотично.
Обличам се в усмивката си прясна,
за да ти отговоря:
”Аз? Отлично!”
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
