Така си казваха за мене - равен,
ни огън ще открадне, ни жена,
един скандал за нещо да направи
за свиден глас, за малко топлина.
Така -
до тази среща закъсняла,
до този ден, от огън озарен.
Да, трябвала една усмивка бяла,
да, трябвали едни очи над мен,
една сълза за мен да се отрони,
едни ръце да стоплят моя праг,
за да объркам своите сезони:
през лято да вали над мене сняг,
през зима - лятно слънце да ми свети,
през късна есен - пролет да е тук...
Така си казваха за мене.
А ето - една любов дойде.
И аз съм друг.