Patrizzia (Надежда Ангелова)
2248 18463
Aug 6, 2024, 7:42 PM  

* * * 

  Poetry » Love, Phylosophy
118 1 3

Навън догаря залезът и тлеят
догарящите чернови на моя ден,
едничък стих, от тиха болка сътворен,
с грабливи пръсти къса суховеят.

 

Не виждам нищо. Тъжните са слепи.
Рисуваните ангели, та те са дим,
а зад дима е хоризонтът – обозрим,
небето – въглен в празните ми шепи.


Очи съм свела, тихичко се мръква,
сънят е разпнат, не очаква благослов,
поне пироните забити са с любов –
звезди на нощ – по-свята и от църква.

 

Разсъмва се... Далечен звън камбанен...      
Щурците сбират шумно нощния си стан,
а изнурен стихът ми, от тъга люлян,
насън е с любовта – дошла, за да остане.

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??