Patrizzia (Надежда Ангелова)
2248 18463
6.08.2024 г., 19:42 ч.  

* * * 

  Поезия » Любовна, Философска
117 1 3

Навън догаря залезът и тлеят
догарящите чернови на моя ден,
едничък стих, от тиха болка сътворен,
с грабливи пръсти къса суховеят.

 

Не виждам нищо. Тъжните са слепи.
Рисуваните ангели, та те са дим,
а зад дима е хоризонтът – обозрим,
небето – въглен в празните ми шепи.


Очи съм свела, тихичко се мръква,
сънят е разпнат, не очаква благослов,
поне пироните забити са с любов –
звезди на нощ – по-свята и от църква.

 

Разсъмва се... Далечен звън камбанен...      
Щурците сбират шумно нощния си стан,
а изнурен стихът ми, от тъга люлян,
насън е с любовта – дошла, за да остане.

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??