Call me the breeze (Назови ме вятър)
Назови ме вятър, клонка от маслина,
избери за мене пролетен парфюм,
запали ми огън в бялата камина,
в бяло да засвети каменния друм,
за да дойде конник в рицарски доспехи,
пленник на страстта, за теб готов,
съживил огньове и надежди крехки,
сън изгубил в порив към любов.
Назови ме вятър, късче от коприна,
отвори очите в шеметна гора,
докосни дъгата с клонче от маслина,
приказна принцесо, теб ще избера,
за да дойдеш с мене в шеметния замък,
да отворим нежно призивни врати,
да отпратим двама ветрове от камък
и в камина бяла огън да шепти.
© Димитър Станчев All rights reserved.
Нямам думи...
