* * *
М О Р Е О Т С Ъ Л З И
Течете, сълзи, течете!
Нека дъжд над мен завали!
Във него вие влезнете –
той от вас да ме раздели.
Че кожата ми загрубя.
Лицето ми се обрина.
Пъстрата дреха избеля.
Радостта в мене погина.
Течете не натекли се!
Цялата влага вземете!
Сушете, ненаситници!
Огъня в мен оставете!
Ще пращам даром искрици –
във всеки дом ще засвети,
ще пламнат живи зеници
да няма сълзи проклети.
Огъня в обич ще вплета
като гирлянди извити.
Сама ще дойде Любовта
да вземе да се накити.
Море от сълзи проляти,
не влизат в Райски палати.
© Стойна Димова All rights reserved.
