* * *
За мен какво са твоите въпроси?!
Щом истината сам за себе си разпъваш.
Не ме мъчи, не искам да съм лошата,
а с душата си аз искам да рисувам...
Задаваш ги - едни и същи,
като че разпната съм,
понесла в тоя свят венеца трънен...
А там, във онзи, пак ли ще е същото?
Утре за вчера ли - не, не може!
А и днес - пак се повтаря - от вчера за утре.
След всичко изговорено,
нима не сме същите?!
Да. След всички многоточия
е вече късно...
Мръква се. Но съмне ли,
нима ще съм... възкръснала?!...
Щом истината сам за себе си разпъваш.
Не ме мъчи, не искам да съм лошата,
а с душата си аз искам да рисувам...
Задаваш ги - едни и същи,
като че разпната съм,
понесла в тоя свят венеца трънен...
А там, във онзи, пак ли ще е същото?
Утре за вчера ли - не, не може!
А и днес - пак се повтаря - от вчера за утре.
След всичко изговорено,
нима не сме същите?!
Да. След всички многоточия
е вече късно...
Мръква се. Но съмне ли,
нима ще съм... възкръснала?!...
© Нели All rights reserved.
