На рими не робувам,
оставих ги в ъгъла
на тихата стая
от призрачен дим.
Сама ще царувам
далече от пъкъла,
в шумни пространства
сред свят обозрим.
Свободна ще плувам
във морска забрава
и чиста природа
на блян достижим.
Далечна ще чувам
хорската врява,
а римите -
ще ги оставя
на бледия дим!
© Николета Попова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
