Dec 11, 2008, 8:42 PM

*** 

  Poetry » Phylosophy
494 0 7
Най-синият ручей
интимно
отхапва
парче
от съня ми.
И с алчни очи
отразени,
насажда
печал
в реквиема.
Луната -
соната
засвирва и
съдба
залюлява.
В най-синьо-
проблесва
човекът.
Рисува
наивно
възторга,
с парченца
мозайка
и мътна окраска...

И иска
да разбира
какво е...
Навярно...
духовна
опора.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??