11.12.2008 г., 20:42

***

Поезия » Философска

672 0 7

Най-синият ручей
интимно
отхапва
парче
от съня ми.
И с алчни очи
отразени,
насажда
печал
в реквиема.
Луната -
соната
засвирва и
съдба
залюлява.
В най-синьо-
проблесва
човекът.
Рисува
наивно
възторга,
с парченца
мозайка
и мътна окраска...

И иска
да разбира
какво е...
Навярно...
духовна
опора.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

perfectstranger (Димитър Станчев)

Когато рисуваш,трябва да си сам.А когато си сам как да разбереш какво е духовна опора,освен да приемеш изкуството за опора!!!Мъдра е философията ти!!!

2008-12-12T13:12:36+02:00
Стойна_5912 (Стойна Стоянова)

Замислящ стих...красив...
Поздрав!

2008-12-12T12:01:57+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Търси забравен спомен - на нечия упора или се взира в бъдещето!
Добро утро!

2008-12-12T06:01:58+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"Синьо време на сини надежди..."
Сини чувства по никое време...

Романтична си!И различна!

2008-12-12T00:15:18+02:00
madlen_kozhuharova (Мадлен)

Замислиме,Мариола...Целувки!

2008-12-11T23:48:55+02:00