* * *

На дъщеря ми 

Чаках те аз  с много трепет и с много любов

Родих те аз с много много болка 

която миг забравих когато те видях

Ти беше малък ангел който ме гледаше

с кристално сините си  очи 

и разтапяше моето майчино сърце.

Отгледах те и възпитах те да бъдеш ти човек

Да цениш и малкото което имаш

Да чувстваш чуждата болка да бъдеш истински човек.

Сега голяма си и много битки предстоят ти 

ще губиш и печелиш ти...

Но само с битки ти ще станеш по мъдра..

Но знай аз винаги ще съм до теб....

като небесен ангел ще кръжа над теб...

Ще дойде ден във който мен вече няма да ме има..

но ти запомни, дъще  моя, че човек за името живее

и само с име е човек.

Но не забравяй, че честа ти  и достойнството ти 

са много по важни и от името, което ти дарих.

                                                                          Йоана Ненова