Целувай ме!
Целувай ме!
Ну, целуй меня, целуй,
хоть до крови, хоть до боли
Есенин
Целувай ме!
И в болката със тебе ще потъна,
и кървавите устни да докосвам
пак в любовта ти, във дъха на
най-дъхавото топло тяло.
Ще бъда стон до тебе,
а ти във мене - лудост.
Целувай ме!
Целувай пак! Със тръпката
и трепета, и огъня,
потъвайки един във друг
от нежност да боли.
А кървавото разстояние да молим,
скъсявайки се, то да ни спаси...
Целувай ме!
Силно, силно ме притискай,
че дишаща едва-едва
да се разлиствам,
и разкъсана от сладостта
да те изпивам и да поя
отново, пак и още...
Желая те!
До кръв! До болка!
Със плаха нежност,
тиха ярост, в самота.
Дори цената да е рана,
умирайки във тази болка
аз пак за теб ще я платя!
© Теодора Тотева All rights reserved.
