Пролетта се излюпи
във гнездото на птиче,
от земята напъпи
в образа на кокиче,
и в небето се рее
в облаче дъждовално,
с вятъра нежно пее
с настроение бално.
С думи я нарисувах,
но не стигат и те...
Затова я целунах
с обичта на дете,
хванах я за ръката
и със нея вървя,
а зад нас, по земята,
се усмихват цветя.
18.03.2025.
© Георги Каменов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
