Целуни ме за спомен
и кажи ми "пока".
Любовта е без корен
и все бяга така.

Нека кажем си с тебе,
че при нас няма как..
Да догонваме време
да изгреем във мрак.

Ала знаем ли утре..
Ще се смеем ли пак..?
Любовта ни от спомен

ще избухне без страх!
 

Нежността ще прогони
тя от твойте ръце.
За да искаш да галиш
само мойто лице.

И тогава ще кажеш:
"Ах, защо не съм знал?
Че целувка за спомен
носи само печал..

За последно не може
да целуваш така!
Би убил този спомен
всичко в мен, есентa.."