Дали да те целуна?
Привидно прост въпрос.
Нецелувките се оказват,
запомнени до гроб.

Но коварна таз размяна,
целувката срещу съня,
и цяла нощ в тавана,
гледам после през нощта.

Отказвам я, не те целувам,
решавам – следващия път.
разделя ни мигът на време,
и поемаме по своя път,

от страх, че другите целувки,
в края винаги излизат мит,
и прибързани милувки,
водят честичко до срив.

Ала мисълта коварна,
прониква посред нощ в ума:
и „ако те бях целунал“
сънувам буден все така.