Лютиче (Валя Сотирова)
291 228
Sep 22, 2022, 12:37 PM

Цена 

  Poetry
621 1 9

Аз нямам много... шепите са празни.

Полека времето в пролуките се стича.

Забързано изплъзва се лудешки,

през дните ни все тъй неспирно тича.

 

На себе си все още се усмихвам

дори с вина във лактите забита.

Разкрива бъдещето пътя неутъпкан,

а истината някъде самотно  скита.

 

От рани и обиди пак душата стене.

Но, всяко нещо има си цена.

Разделят ни стени, товари бреме.

През лустрото житейско стича се сълза.

 

А там, накрая, пътят свършва.

В шепите сме стиснали надежди.

Прожекцията с надписи приключва.

Животът праща ни усмивка...

Позициониран в нова форма и в друго време

© Валя Сотирова All rights reserved.

The work is a contestant:

Ще откриете, че животът все още си заслужава, ако просто се усмихнете »

25 Position

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??