Aug 2, 2025, 8:15 AM

Цената на жребия

  Poetry
143 0 0

 

ЦЕНАТА НА ЖРЕБИЯ 

 

Когато тревите барутно, изсъхнали

в милиарди опасни комбинации.

събират лъчите във фокус

и под давление на температурната,

рискова, висока стагнация

се самозапалват

на хиляди места едновременно,

дали ще се справи с успех

противопожарната техника?!

Моята Словесна превенция

се търкаля вече от доста лета,

но не виждам дори малка тенденция,

словото ми да впечатлява драстично света.

Независимо от коя географска посока

накрая неизменно идва кръчмарят

и носи нашата сметка жестока,

която всички заедно трябва да плащаме.

Много пъти съм казвал,

че време за спасение все още има,

Надеждата винаги последна умира,

но аз, самият вече се питам,

докога ще устиска Тя,да е жива?

"Надеждата-това е чувството,

че чувството, което изпитваш,

е непостоянно."*

Ако не сменим посоката

на нашето мислене грешно,

ще ни погълнат Водата и Огъня

и ще свърши теглото ни тежко.

Тия, които на Ада пред портите

са отмервали критичното време безценно,

пред лицето на Стихията Огнена,

могат,да осъзнаят цената на Житейския Жребий.

 

*Абзац от книгата на Том Кланси-Под обсада.

 

02.08.2026г.гр.Сеищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...