Един народ бе смачкан от съдбата,
от петвековно робство поразен,
но търсеше той път към свободата -
не се признаваше за победен!
Пробуди се от сън и после тръгна
да търси свобода без страх.
Безкористната смелост му се върна
със кръв и жертви, с много гняв.
От тази клада бяха ужасени
Балканите, Европа, целият ни свят.
Но тежката неволя и убийствата нелепи
начало бяха на голям поврат.
И, трогнати от мъките ужасни,
на помощ се притекоха тогаз
войници руски – тъй безстрашни,
за да извоюват свобода за нас.
О, спри сега за миг ти, време,
и нека почит отдадем на тез,
спасили ни от тежко бреме,
платили с дните си за нашто днес!
© Венета Димитрова All rights reserved.
Нека не ги забравяме никога!
Поздрави!