Nov 14, 2015, 6:54 PM

Ценностни спомени

  Poetry » Other
494 0 1

Как искам всички да запазя
спомени от мойто детство,
на внуците си да разкажа,
що значи думата човечност.

Помня, бях дете невръстно
и мама щом ни призове
на софрата скътана чевръсто
за вечеря да се съберем,

във кухнята от слънце озарена
и аромат на майчина любов,
на маса скромно наредена
със сиренце домашно и картоф,

препечен в бабината фурна,
с чубрица поръсен, сипкав,
щом хапнеш на езика вкусна
сладост, пареща изпитваш.

И жажда със водица утолиш,
заситен с божията благодат,
за всичко от сърце благодариш
в твоя мил, грижовен свят.

С детските си мънички ръчици
в молитва сключени и приклонени
с любов в сърцето да изричаш
слова за благодат, свещени.

И сякаш чисто е в душата
след тези чувствени слова
блага ти е някак по съдбата,
по силно те обзема радостта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стана ми много мило след прочита,върна ме назад във времето и го преживях отново!Хубави празници!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...