Година след година,
се събуждам все по-сам.
Едва едва, едва едва
брадата си обръсвам.
Сядам в Ъгъла,
кучето върти опашка.
Днес ще хвърлят,
всички грешници петаче.
Фалшиво свиря на хармоника,
влюбени танцуват около мен.
В пощенската кутия,
ми са всички приятели.
Един път в годината,
имам рожден ден.
© Станислав Русев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
