Година след година,
се събуждам все по-сам.
Едва едва, едва едва
брадата си обръсвам.
Сядам в Ъгъла,
кучето върти опашка.
Днес ще хвърлят,
всички грешници петаче.
Фалшиво свиря на хармоника,
влюбени танцуват около мен.
В пощенската кутия,
ми са всички приятели.
Един път в годината,
имам рожден ден.
© Станислав Русев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
