-

Днес лятото се плъзна по паважа,

с липите заличи алеи паркови

и пусна лъч — за тях да ни разкаже

под ароматна чаена запарка.

Възпявах седемструнната история

и бягах между нотите чевръсто.

Усмихна ми се дяволът отгоре,

а аз след него трижди се прекръстих.

Ята кълвачи — горските клюкари —

изпратиха по морза новината.

Лъжата млада с истината стара

се влюбиха в словата ми признати.

Спасена от капани виртуозни,

Луната иззад облак запелтечи

и правеше безсмислени прогнози

на някакво космическо наречие.

Не я разбирах — мятах се изгубена

(в ръцете, под дланта му, между пръстите),

завивах се със звездните ù губери,

отдадена на чувството невръстно.

И помня — за последно ме целуна!

Безсилна да го спра, все още хлипам —

облечена в пижама с пълнолуния

сред лятото, света, и чая липов...

-