Чай с космически напеви
-
Днес лятото се плъзна по паважа,
с липите заличи алеи паркови
и пусна лъч — за тях да ни разкаже
под ароматна чаена запарка.
Възпявах седемструнната история
и бягах между нотите чевръсто.
Усмихна ми се дяволът отгоре,
а аз след него трижди се прекръстих.
Ята кълвачи — горските клюкари —
изпратиха по морза новината.
Лъжата млада с истината стара
се влюбиха в словата ми признати.
Спасена от капани виртуозни,
Луната иззад облак запелтечи
и правеше безсмислени прогнози
на някакво космическо наречие.
Не я разбирах — мятах се изгубена
(в ръцете, под дланта му, между пръстите),
завивах се със звездните ù губери,
отдадена на чувството невръстно.
И помня — за последно ме целуна!
Безсилна да го спра, все още хлипам —
облечена в пижама с пълнолуния
сред лятото, света, и чая липов...
-
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
