Чака ни път
„Копнеем за любов толкова дълбоко, че океана би ревнувал“. - Пабло Неруда
Мое малко сърце, мое първо начало,
лековерно ти бе и така остаря.
Колко болка натрупа с щедростта си отляво,
колко време събира упорита ръжда.
Всяка детска неволя те присвиваше тъжно,
не разбра, че децата за миг не тъжат,
по момчешки дори да охлузят коляно,
пак мечтите не спират над тях да кръжат.
Ех, сърце, а когато за пръв път се счупи
и не знаеше как да пречистиш кръвта...
Да обичаш когото не трябва е глупаво,
но нима се запита, нима се поспря?
Не разбираш кога е любов, ни омраза -
всеки път се задъхваш, все силно крещиш.
Не събра като другите много богатство -
под ръждата се криеш, под ръждата блестиш.
И когато допре се до теб тъмнината,
ще боли, ще обичаш и пак на инат...
Мое малко сърце, мое детско начало,
превържи си коляното, чака ни път!
© Геновева Симеонова All rights reserved.
