Чакам последния влак
Перонът е пуст.
Като душата ми…
Мрак,
нощ,
новото утро далеч.
Очаквам
незнайното –
последния влак.
Време е веч.
Тишина наоколо.
Светът спи.
Едно след друго
затваря очи градът.
Човек сам се ражда
и сам остава
на последната гара.
За последния влак.
Без разписание.
Когато пристигне.
И крак вдигнеш,
погледнеш назад,
в купето се качваш.
В товарния влак…
Но още го няма…
А други летят.
Минават,
не спират,
кондукторът маха –
почакай!
За всеки пътник
има влак.
Без билет,
но по ред…
Спирката тясна,
не е дом.
Не си го имал.
А тук – покрив най-после.
Студено,
формално,
самотно…
Защо да очаквам
в мрака
неочакваното?
Идва влак…
Прекрачвам
и влизам…
Към неизвестното.
Но различно…
© Георги Коновски All rights reserved.
