Чакан ... полет
Цяла превърнах се във водопад,
сякаш тежка болест ме налегна.
Не водопад, по скоро сълзопад
от ляво някакъв бодеж ме стегна.
Горя, мълча, а искам да извикам,
да бъда ехо в планина от чувство,
но само шепна и тихо тананикам,
а много искам да създам изкуство.
Много пъти крилата ми се кършиха
от думи, от закани и човешка злоба.
И как ли в мен силите не свършиха
сред тази хорска омраза и прокоба …
Ала крила пречупват се и от страх,
от нерешителност да бъда птицата.
Страхувам се, дори за миг се спрях.
Дали не гасне вече в мен звездицата?
Защо ли ми е тази мекушавост? Стига!
Време е за полет, крилата ще разперя.
Със силна вяра, зная, много се постига.
Там вътре, дълбоко в мен ще я намеря.
Ще полетя, ще нося всеки с порива си
свободна, волна в синевата ще се рея.
С други птици ще споделям полета си
така усмивката си да запазя ще успея.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
