Чакана пролет
Дъждът вали и всичко си е същото
душата ми притихнала мълчи...
умът брои ми капките във нищото,
сърцето приказка шепти.
Прекрасното ни Слънце си почива,
набира сили да изгрее с пролетта,
защото зимата не иска да го милва,
изплашена от неговата топлина.
Напролет то ще засияе,
ще се разлистят и дървета и цветя,
а любовта от въздуха ще се омае
и ще разпръсне дивна свобода.
Сърцата ни ще се изпълнят с доброта,
душите ми кристални ще ликуват,
светът ще се изпълни с топлота
и всички свободата ще празнуват.
© Неземна All rights reserved.
