Как си?
Трудно ли се справяш?
Мислиш ли ,все тъй за немислимите неща?
Сякаш само ти оставаш,
Вечният боец с Неправдата!
Как са стиховете ти?
Върви ли ти с перото?
Как си с ближните?
Разбират ли те още?
Дълги ли са нощите?
Притихваш ли към полунощ?
Или след часове подире още,
Сякаш все очакваш някого-неканен гост..
© Просто Някой All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
