Jul 14, 2007, 12:06 PM

ЧАНОВЕ МЕ БУДЯТ

  Poetry
747 0 4
Чанове ме будят и звънят,
с ясен звън похлопват вън.
Бързат стада, без да спрат,
нов ден иде, ставайте от сън!

А навън дошла е пролет,
птици носят се от клон на клон.
Чанове звънят, овчар се моли,
с хрисим и прегракнал глас.

Всеки има свои пътища
и носи във сърце си своя чан!
Всеки води ежедневна битка
и без да знае, дава своя дан!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...