Jul 14, 2007, 12:06 PM

ЧАНОВЕ МЕ БУДЯТ

  Poetry
752 0 4
Чанове ме будят и звънят,
с ясен звън похлопват вън.
Бързат стада, без да спрат,
нов ден иде, ставайте от сън!

А навън дошла е пролет,
птици носят се от клон на клон.
Чанове звънят, овчар се моли,
с хрисим и прегракнал глас.

Всеки има свои пътища
и носи във сърце си своя чан!
Всеки води ежедневна битка
и без да знае, дава своя дан!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...