По-заразен от Ковида.
По-голям от хлебарка.
Завистта и злобата,
тук виреят, майка...
Като гъба отровен.
Като пепелянка хаплив.
Кой би бил добичи спокоен,
че болестта му да търпи...
Всеки е цар на собственото си величие.
Всеки е шут в собственото си царство.
Ще запазя ли аз благоприличие...!?
(Не наслада носи туй място, а помиярство).
© Д.и.м.о. Кривия Кривак All rights reserved.