Чаровен натрапник
Отклю́чи всички тежки катинари,
веригите захвърли с лекота,
прескочи зиданите ми дувари
и ме намери, скрита от света.
Не ме попита, искам ли от скучен
животът ми да придобие смисъл.
Нахълта с взлом, нахално ми се случи
и всичко в мен разтупка и стъписа.
Прилежно си подреждах сивотата
зад илюзорна каменна стена,
натрапникът разбърка ми душата
и в цветен хаос сам ме завъртя.
Предадох се, чаровно ме улиса.
Поляни с детелини в мен зася.
За него днес съм сбъдната Алиса,
той - целият ми свят от чудеса.
© Жанет Велкова All rights reserved.
