Mar 27, 2010, 11:32 AM

Чаша

  Poetry
728 0 1

         ЧАША

 

Чашата...

    На живота ни пълнят –

                 Приятелства.

                       Жигосващи думи –

                              предателства.

 

Дух от бутилка горчив пелин

издухва тъмните спомени – до един.

 

Чаша...

 Изпита доверчиво на екс.

Дух – събудил мълчалива гротеска.

 

Чаши...

 Със капчици нежност

          от теб

                  и от мен.

В стих претворени – звъннат ли,

ще отключат светъл рефрен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деметра Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...