Sep 23, 2018, 9:45 AM

Чаша чай 

  Poetry » Love
402 0 0

 

Ела, ела да те прегърна,
мирише ми на портокалови кори
и чаша чай в джезвето завира,
и чака да те стопли...
Но мълчи!
Душата ми от обич набраздена,
в тази чаша търси тишина,
и тихо нека се облегна,
на твоята протегната ръка.
Но пак мълчи!
В мълчанието се ражда,
красотата в силуета на жена, 
и чаша чай, в изтръпнала надежда,
ще топли спомен, с дъх на портокал.

 

Диана Димитрова

© Диана Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??