Чаша чай

Ела, ела да те прегърна,
мирише ми на портокалови кори
и чаша чай в джезвето завира,
и чака да те стопли...
Но мълчи!
Душата ми от обич набраздена,
в тази чаша търси тишина,
и тихо нека се облегна,
на твоята протегната ръка.
Но пак мълчи!
В мълчанието се ражда,
красотата в силуета на жена, 
и чаша чай, в изтръпнала надежда,
ще топли спомен, с дъх на портокал.

Диана Димитрова