Ела да пием чай
и да си говорим.
За луната,
за звездите.
И през прозореца да гледаме
колко сладки са щурците.
Ще отидем до Венера
и обратно,
и теб винаги ще искам
безвъзвратно.
Ела да пием чай
и да си говорим.
За падежи,
за възходи.
И да чакаме утрото сънливи,
докато сме още голи и щастливи.
Ще вървим до някоя планета
и обратно,
хванати за ръка
и един в друг ще
потъваме
с дъх
на
любовта.
© M.M All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздравления