Чаша с надежда
Той седнал сам е и поглежда
отново чашата с коняк.
Не вижда в нея грам надежда,
а само тъжен, сипкав мрак.
И мракът все по-тъмен става,
пропит с тежка самота
и сякаш не копнеж, а лава -
конякът влива празнота.
И сякаш всякаква надежда
удавил е в чаша с питие.
И самотата суче сива прежда,
нехае за горчивото му битие.
О, как би искал да се случи
от тази чаша да се отърве!
Но знае той, че няма да получи,
надежда срещу тежки грехове.
Да си прости той сам - остава
съдбата си да вземе в ръце.
Да хвърли чашата – забрава,
с надежда нова в тъжното сърце!
© Люси Атанасова All rights reserved.
