Той седнал сам е и поглежда
отново чашата с коняк.
Не вижда в нея грам надежда,
а само тъжен, сипкав мрак.
И мракът все по-тъмен става,
пропит с тежка самота
и сякаш не копнеж, а лава -
конякът влива празнота.
И сякаш всякаква надежда
удавил е в чаша с питие.
И самотата суче сива прежда,
нехае за горчивото му битие. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up