Чаши от лъжи
Моето момиче,
думите последни за тебе прочети,
мисля, че ги знаеш,
нека изрисувам те с чашите лъжи,
които аз намразих.
Преди бе в моите очи красива,
нежна като падаща роса,
сега си грозна, сива,
черна и обречена като пръстта.
Досега така и не разбрах
подигравката ти с мен онази вечер,
любовта ти ли не разгадах
или измамата, в мечтата моя втренчен.
Питам се каква ли беше,
любов ли - не,
но и се отиде,
обикна друг, а мен прие,
излъга ме
и си отиде.
Обичахте ли се - не знам,
но той обикна те единствено в леглото,
ти страдаше, а аз в захлас се смеех,
но не ти ли се обади? Това ли е жестоко?
Чух, че те разкарал,
сигурно си му омръзнала, любима,
чух, че те излъгал, наранил те,
както мене ти почти.
Намери друг след него?
Щастлива си?
Не съм мислил за това преди,
но доброто ти аз не желая,
повярвай, че щастлив съм, щом сами
останете и самотна си.
Радвам се за всяка твоя болка
и пред Бога - не, не ще се аз покая,
че изпитвам щастието от жестока
рана в теб и от сълзите твои.
Боли ли, искам нагло да те питам,
когато са те изиграли,
надцакаха те най-накрая,
сигурно е гадно, щипе и не иска да зарасне,
но за смеха ми и звездите са разбрали.
Удоволствие за мен е да те гледам
вятърничава, тъжна и сама,
но ти си го заслужи, мило коте,
и още колко много не разбра.
Всичко в тоз живот е кръговрат, мъниче,
на мен каквото стори, ще ти се върне двойно,
цялата съдба ли ти съсипал,
надявам се
да страдаш отново и отново...
© Христо All rights reserved.
