Стрелките на часовника тиктакат,

мисълта ми спира и в друг свят ме намира.

Там времето не е от значение

просто живееш сред полето широко,

лалета са твоите дни,

а ангели мои приятели.

Толкова свобода, няма болка, ни тъга,

а самотата е далечна единица 

обречена да скита.

Там обичам да летя, да разперя своите крила,

да знам че нямам пристан, ни заслон 

и времето е моят дом.

Затова часовникът е моят компас, 

който сърцето направлява,

а то след дълъг път никога 

едно и също не остава.