Nov 13, 2013, 9:47 PM

Часовник

  Poetry » Other
577 0 0

Стрелките на часовника тиктакат,

мисълта ми спира и в друг свят ме намира.

Там времето не е от значение

просто живееш сред полето широко,

лалета са твоите дни,

а ангели мои приятели.

Толкова свобода, няма болка, ни тъга,

а самотата е далечна единица 

обречена да скита.

Там обичам да летя, да разперя своите крила,

да знам че нямам пристан, ни заслон 

и времето е моят дом.

Затова часовникът е моят компас, 

който сърцето направлява,

а то след дълъг път никога 

едно и също не остава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария А All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...