13.11.2013 г., 21:47

Часовник

574 0 0

Стрелките на часовника тиктакат,

мисълта ми спира и в друг свят ме намира.

Там времето не е от значение

просто живееш сред полето широко,

лалета са твоите дни,

а ангели мои приятели.

Толкова свобода, няма болка, ни тъга,

а самотата е далечна единица 

обречена да скита.

Там обичам да летя, да разперя своите крила,

да знам че нямам пристан, ни заслон 

и времето е моят дом.

Затова часовникът е моят компас, 

който сърцето направлява,

а то след дълъг път никога 

едно и също не остава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария А Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...