Часовник с прозрачни стрелки
Мрачни следобеди в тъжните дни.
Вънка е слънчево, вътре вали.
В тихата стая някой ръмжи.
Подът покрит със умрели мечти.
Паяци черни, умът ми мълчи.
Чаша уиски, цигара дими.
Виждам животът е с празни очи.
Вяло накуцва, но все пак върви.
Прашен прозорец зад него лъжи.
Сенки актьори, фалшиви игри.
Искам да стана, но някак боли.
Бяга разсъдъкът, тялото спи.
Спомени снимки, защо ли ги скри.
Има часовник с прозрачни стрелки.
Времето пясък, студени сълзи.
Малко човече оставя следи.
Клада от обич в душата гори.
С кръв нарисувана птица лети.
Малка звездичка в мрака блести.
Тихо прошепвам "Ти ми прости".
© Гедеон All rights reserved.
