Jul 18, 2013, 12:04 AM

Часовоите на страха

  Poetry
737 0 1

Разкош. Под него –
молещи за грош.
Когато хората са бедни,
дочуват тези с мощ.
На двата поста – долен, горен, 
има часовои. Те бдят.
Спазват реда, отдавна наложен.
Затова са и сложени.
Протест, въстание, нов цар –
каква е ползата, щом там са часовоите?
Стоят при своите, играят на комар,
измерват в залози на хората животите.

Ще дойде ден, когато ще измрат глупците,
които слепи са за часовоите,
и ще решават мъдреците, подкрепяни от своите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Д All rights reserved.

Comments

Comments

  • А дано по скоро да дойде това време

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...