Jul 18, 2013, 12:04 AM

Часовоите на страха

  Poetry
738 0 1

Разкош. Под него –
молещи за грош.
Когато хората са бедни,
дочуват тези с мощ.
На двата поста – долен, горен, 
има часовои. Те бдят.
Спазват реда, отдавна наложен.
Затова са и сложени.
Протест, въстание, нов цар –
каква е ползата, щом там са часовоите?
Стоят при своите, играят на комар,
измерват в залози на хората животите.

Ще дойде ден, когато ще измрат глупците,
които слепи са за часовоите,
и ще решават мъдреците, подкрепяни от своите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Д All rights reserved.

Comments

Comments

  • А дано по скоро да дойде това време

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...