Sep 10, 2007, 10:42 AM

Част от твоя измислен свят

  Poetry
744 0 0
        Част от твоя измислен свят

Тихо е, когато съм сама,
не отричам - плаши ме това.
В тъмнина потънала сега,
чакам следващия ден, да донесеш ми светлина.

Около мен четири стени -
твърди и студени,
като твоето сърце
и аз затворена съм тайно там,
далеч от всички погледи,
далеч от всички думи.

Тихо, тайнствено аз в сърцето ти съществувам,
но съм там като мечта,
а в реалността аз съм сама
и чакам тебе, любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Шефченко All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...