Прошепнати думи изчезнали...
Стрък лято в сияйна луна...
А сещам в душата й белези,
след стъпките бели вървя,
след викове черно-изстинали,
изящно прикрити в щурци...
Ще бъда частица от минало
в среднощните лунни очи...
15.08.2009.
© Ивайло Яков All rights reserved.