Не си ли грешна мисъл
по пътя към душата най-горещ,
щом от Бог съм тъй орисан,
да тегне мрак след гаснещата свещ.
Но изгарям разстоянието от съня до теб
и бездните обвивам с копнежи,
дори страха превръщам някак си в лек
на скъпото в гръдта ковчеже.
И внезапно сливам се с пръстта,
от мисълта отречен толкоз пъти,
а сълзите целуват пулса на скръбта,
че тлен е днес плътта ти.
© Аз All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
