May 18, 2007, 8:08 PM

Черен свят

  Poetry
726 0 5
Черен свят, черни улици, черни алеи,
черен блясък в горещи сълзи,
черен път, черни хора във черни тунели,
как вървят в този мрак те не знаят сами.

Черен ден, черно слънце, черен прах в дробовете.
Черни ангели реят се в мътно, черно небе.
Черни майки сиви бебета стискат в ръцете:
Да запазят тях само те искат поне.

Черен свят, черна нощ, черен блясък в очите,
Черен път, обграден с черна, лепкава кал.
Бели линии по лицата ни правят сълзите,
по лицата, покрити с печал.

януари 1999г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яница Ботева All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Бели линии по лицата ни правят сълзите,
    по лицата, покрити с печал."
    Много е хубаво!
  • Черно е,но ми хареса.Бебетата щом са сиви има някаква надеждица за утрешния ден.
  • Идеята е чудесна и стихотворението има много добър потенциал. Само че много се повтаря "черни...черни..." и тази силна дума поглъща смисъла, а усещането, което искаш да внушиш е само като ярка краска, без нюанси и дълбочина! А е нужно съвсем малко, за да се получи прекрасно!
    Поздрави!
  • Никога не бих се обидила за такова нещо.
    Благодаря ти.
  • Ех това прекрасно черно...
    и в него има нещо хубаво - подчертава красотата на другите цветове.
    И нека гледаш повече към тях
    Поздрави

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....