Знания завивам като клонки
С мисли нови - мои
- укрепям, залепям
С чувства украсявам
И в кухия си череп
гнездо сглобявам
Гнездо за сън, за почивка
Копнеж, стремеж,
искане тая’
Мечтата сътворявам
Над нея бдя и зорко браня
От кого?
Ооо, всяко знание идва тук
с по едно съмнение
Всяка мисъл нова
води порицание, нападка
Всяко светло чувство
има мрачен брат
Цяло ято кошмари
оформя се с една мечта
Черепа кух
в себе си ската гнездо
с мечта
ала в кухото ехти кошмара
Кошмара, страха,
Ще прескочиш ли трапа?
Мечтата ще остане ли
само мечта?
© Simana Yordanova All rights reserved.
Добре разработено.
Поздрави и успех.