Черешата
Черешата
По кората чета, че си болна.
По листата пък - колко си жадна.
Не растеш. И по клоните скромни
отдалече личи, че си гладна.
Кой ли би ти помогнал? Кога ли?
Аз ще идвам при теб все по-рядко.
Дълго още ще има да жалиш
за ръцете грижливи на татко.
Зарад него ще цъфнеш напролет
в снежно бяло - дано да те види.
Него чакаш най-сетне да дойде -
не повярвала, че си отиде.
Пак за него през юни ще вържеш
едри, черно-червени рубини.
И ще жалиш. И клони ще кършиш.
И така ще е всяка година.
Но ще идвам все аз вместо него.
Все по-рядко. И все безполезно.
Ще присядам до теб. Ще те гледам.
После пак към града ще зачезвам...
По човешки мълчи и очаква.
Не роптае. Не се и обижда.
Но защо ли прегръщам я, сякаш
не черешата - майка си виждам.
© Александър Калчев All rights reserved.
