Черешка

Sep 10, 2008, 10:58 PM

Poetry » Phylosophy

855 0 4

Сърцето ми изплаква твойта жал,
слънчасала черешке пред вратата!
Жаднея с теб за есенната кал
и тъжните прегръдки на мъглата.
О, няма ли докрай да притъмнее
и този чакан дъжд да завали?
От сушата и аз със теб линея.
Боли ме! Боже, колко ме боли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Черешка

Want to read more?

Random works