10.09.2008 г., 22:58 ч.

Черешка 

  Поезия » Философска
775 0 4
Сърцето ми изплаква твойта жал,
слънчасала черешке пред вратата!
Жаднея с теб за есенната кал
и тъжните прегръдки на мъглата.

О, няма ли докрай да притъмнее
и този чакан дъжд да завали?
От сушата и аз със теб линея.
Боли ме! Боже, колко ме боли...

© Кети Рашева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??