Аз съм черна, ленена завивка,
друг да съм не ми се иска!
Докосвам и покривам всяка твоя извивка,
ръката ти към тялото ти нежно ме притиска!
И така, заспал в прегръдка тясна,
загубвам всякаква представа ясна
дали и утре ще съм тъй буздушен,
черен, но щастлив,
или пак ще съм човек,
чувстващ се отново мразен, тъжен, полужив!
© Нощна Сянка All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
