Аз съм черна, ленена завивка,
друг да съм не ми се иска!
Докосвам и покривам всяка твоя извивка,
ръката ти към тялото ти нежно ме притиска!
И така, заспал в прегръдка тясна,
загубвам всякаква представа ясна
дали и утре ще съм тъй буздушен,
черен, но щастлив,
или пак ще съм човек,
чувстващ се отново мразен, тъжен, полужив!
© Нощна Сянка All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
