Черна луна
Всяка вечер тя ще идва -
няма, бледа, нежелана,
ще присяда полужива
и ще моли да остана.
Аз ще ù обърна гръб намръщен,
ще се правя, че сънувам
и сред мрака плаващ нощен,
шепота ù светещ ще дочувам.
Сутрин слънцето ще се оглежда
в две сълзи, очи измили,
а сърцето ще тупти с надежда,
днес да спре със сетни сили.
Всеки ден ще се преструва,
че е по-добър от вчера,
а луната черна ще целува,
влюбен в своята химера.
Всяка вечер ще очаква
моята душа покоя вечен
и като звезда лилава
да засвети в пътя млечен.
© Златко Тошков All rights reserved.
